„На око” се свързва с всичко, което правиш, всичко, което преживяваш. Според мен така връзката с живота е по-силна, каза американецът Рори Милър. Снощи той представи в регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в столицата своята книга с кулинарни рецепти от български села. Томът е озаглавен „На око” и е издаден от „Книгомания”. 

В премиерата се включиха журналистката Милена Димитрова, която е и редактор на книгата, Таня и Васко от село Челопек, които са едни от героите в „На око”, шеф-готвачът Джун Йошида и Илиян Андонов, управител на „Книгомания”. 

„Аз познавам българската мярка „на око” от няколко години. Беше ми много интересно, понеже на английски език няма точно такава”, каза Рори Милър. По думите му, той се спира на това заглавие за своята книга, понеже според него „на око” не е нещо, свързано само с „храна и пиене”. 

Милър разказа, че идеята за книгата се появява малко преди пандемията от КОВИД-19.  „Мислих за различни варианти как да направя тази книга. Някои от тях бяха много интересни, даже бяха доста странни”, каза авторът. Допълни, че след като през месец март 2020 г. настъпва пандемията, той се затваря у дома и има много време, за да измисли цялата концепция. Според Милър през тези три години книгата много е еволюирала. Но накрая, по думите му, се е получила добре. 

„Всичко, което исках да кажа, е вътре. Това е моето трето дете”, каза авторът, който има син и дъщеря. Той изрази надежда, че ще напише още една, две  или дори три такива книги.

„В началото исках да отида до 36-40 села. Но това не беше възможно. Беше много важно да намеря някакъв начин да напиша тази книга без пари. Аз нямах пари и трябваше да финансирам това сам и с помощ от приятели”, разказа Рори Милър. Допълни, че така от 36, селата стават 9. „Всяко село има толкова много материал, толкова много интересни неща, за които аз мога да пиша…”, коментира авторът. 

Той пътува и на северозапад, и на югоизток в България. В книгата разказва за гостуванията си в Неговановци, Салаш, Челопек, Паволче, Горно Пещене, Кабиле, Воден (Ямболско) и Дряново (Родопи). „Всеки път отивах с тетрадка, в която записвах рецепти и някакви бележки за това какво се случва”, споделя Милър. Сред включените в „На око” рецепти са кумски петел, кокоша саламура, попска яхния, просеник, пълнена тиква с месо, чорба с луканка, зелеви сарми, курбан, качамак, боб. 

Изданието съдържа над 220 цветни снимки от фотографите Иво Недялков, Стефан Каменов и Асен Величков. За публиката в „Топлоцентрала” авторът бе подготвил презентация с кадри от своите пътешествия из българските села. С тази своеобразна фоторазходка Милър разказа за някои от любопитните моменти от цялото преживяване. Той изрази възхищението си от българските плетени терлици, от които каза, че има вече цели шест чифта, разказа как се запознава с българската ракия, как е шофирал над 40-годишна „Лада” и защо посред лято облича костюм на кукер. 

Милена Димитрова, редакторът на книгата, посочи четири извода, свързани с „На око” на Рори Милър. 

„Първият извод, който може да си направите от книгата, е, че дори хора с различно образование, възгледи, естетики, дори и външност, могат да намерят общ език”, каза Димитрова. Според нея авторът обръща внимание на читателите да бъдат по-грижливи към своите родители и да не ги „захвърлят на село сами”. „Те имат нужда от това да ни виждат, да не се къса връзката”, смята редакторката. 

„Вторият извод, който искам да направим, е, че това е една рядко срещана еуфория, която виждам, че е обзела дори хладнокръвния американец Рори, ще прочетете за него на втора страница, за да видите какъв човек е дошъл и живее тук от петнадесетина години”, каза Димитрова. 

„Третото, върху което искам да спра вниманието ви, е, че напоследък има такава тенденция в съвременната литература – да излизат много разкази и романи, свързани с храната – с храната като вечна ценност на човечеството”, посочи редакторката на изданието. Но според нея книгата на Милър не е само за кулинарни рецепти – как да готвим и как да запазим традициите и българската кухня въобще. А по-скоро е „една социология как се виждаме в тези села, с изоставени паметници и понякога малко тъга”.

„Четвъртият извод за книгата е, че за да има добър фюжън в кухнята, трябва да се познават добре корените”, коментира Димитрова.  

„Когато Рори Милър дойде преди година-две с предложението да направим тази книга, това, което ни грабна, е, че това не е поредната книга с текст, а е нещо, на което той гледа като проект, като идея. Нещо, което той ще преживее изцяло лично, за да може да ни го опише и пресъздаде истински. А когато нещо се направи по този начин, то винаги се получава добре”, каза Илиян Андонов, управител на издателство „Книгомания”. 

Според Андонов ние като българи все чакаме някой отвън да дойде ни каже кое е хубавото или да даде някаква оценка. „Рори дойде през океана, за да ни каже, че нашите селски мекици са много по-хубави от американските донъти. Аз мисля, че ние си го знаем, но ето все пак черно на бяло това е документирано”, допълни той. 

Таня от село Челопек разказа, че с Рори ги запознава Милица, която е била нейна „внучка под наем” от „Резиденция баба”, инициатива на платформата „Фабрика за идеи”. „През 2016 година те бяха в нашето село. При мен имаше три девойчици, прекрасни, изметоха цялото село…”, спомня си Таня. 

„Милица, която вече е ръководител на „Резиденция баба”, ми се обади, че ще дойде момче от „Нова телевизия”, журналист, и Рори. Да ги посрещна, да им кажа и да им покажа какво мога да им сготвя… На сутринта ги посрещнах с топли челопешки мекици”, разказа Таня. 

По думите на Джун Йошида, Рори Милър пише „На око” около две години и му споделя за нея още в началото. „Идеята за книгата беше съвсем различна – той да обикаля по разни места, без да има идея точно къде ще отиде... Но да има някаква базова рецепта – да кажем да отиде на гости и да покани шеф готвачи, които да я направят по модерен начин…”, припомня си той. 

Както информирахме, книгата „На око” ще бъде представена в Бургас на 18 октомври, Варна – 19 октомври и Пловдив – 26 октомври.

Рори Милър е роден в град Такома в американския щат Вашингтон. На 19 години заминава за Италия, където работи като строителен работник, майстор по пиърсинг, берач на маслини и учител по английски. В България се установява преди 15 години. Създава крафт бири, нает е за главен готвач в няколко ресторанта и основава заведения за бързо хранене.